В наши дни няма нужда от измислени страшилища. Част от тях живеят анонимно в интернет, представят се за това, което не са, и за съжаление, са трудно разпознаваеми от децата.
Данните на Центърa за безопасен интернет са стряскащи. Над 90% от сигналите към тях през 2024 г. са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба с деца. Как да говорим с децата си за педофилите? Кои са причините, поради които децата стават жертви? Какво можем да направим като родители, за да предотвратим подобни сценарии?
Темата е част от рубриката ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която правим заедно с Yettel и експертите от Центъра за безопасен интернет. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме.
Въпроси от родител
„Говорим ли с децата че в интернет има педофили? Ако говорим – как? Как обяснявам какво е педофил и по какъв начин го дебне в интернет? Имам момче на 8 години“.
На въпросa, изпратен от наша читателка, в следващите редове отговарят Мирела Христова и Антоанета Василева.
Има ли педофили онлайн?
„За съжаление, педофилите са активни в онлайн пространството и често го използват за достъп до деца и младежи. Правят го чрез фалшиви профили в социалните мрежи, сприятеляват се с децата, споделят интересите им, за да им спечелят вниманието и доверието“, обяснява Антоанета Василева. Най-общо казано това е т.нар. груминг (grooming) – постепенно спечелване на доверието на детето чрез комплименти, намиране на сходни интереси и внимание, за да може да бъде манипулирано.
Къде най-често се подвизават?
„Педофилите са там, където са децата. Социални мрежи като Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat са сред основните места, където педофилите създават фалшиви профили и се представят като деца. Чат приложения като WhatsApp, Messenger, Telegram и Discord също се използват активно, предлагайки възможност за лични и групови разговори“, обяснява Антоанета Василева. И обръща внимание на другия популярен канал, за който може и да не се сещаме – онлайн игрите.
„Платформи като Roblox, Fortnite и Minecraft често привличат деца, а педофилите използват вградените чатове или форуми, за да установят контакт с тях. Видео платформите като YouTube и TikTok дават възможност за коментари и свързване с деца, които публикуват съдържание. На live streaming платформи като Twitch взаимодействието с деца в реално време също представлява риск. В анонимните платформи и форуми като Omegle, Chatroulette или ASKfm педофилите могат да се свързват с деца без ограничения, оставайки изцяло анонимни.“ Хората със задни мисли към децата следят тези тенденции и се съобразяват с тях, категорична е психоложката Мирела Христова.
Как да ги разпознаем?
„Често педофилите използват фалшиви профили с малко или генерични снимки и несъответстваща информация. Общуването им е характерно с прекомерно внимание, чести комплименти, изграждане на доверие чрез споделяне на „лични тайни“ и опити за изолиране на детето чрез тайна комуникация или прехвърляне към по-анонимни платформи“, казва Антоанета Василева. И допълва, че такъв тип хора обикновено проявяват настойчивост, като могат да изпращат съобщения и в необичайни часове. Постепенно насочват разговора към лични или неподходящи теми, често молейки за снимки под уж невинен предлог.
Психоложката Мирела Христова обръща внимание, че педофилът разпознава нуждите на подрастващия и споделя за същите нужди през фалшивата самоличност, чрез която се представя. Изгражда доверителна връзка с тийнейджъра и проявява търпение.
Педофилите често участват в групи или форуми с теми, които привличат непълнолетни, и имат предимно деца в списъка си с приятели.
Кой стои от другата страна, или защо е важно децата да знаят, че не всичко е такова, каквото изглежда
Когато се опитваме да обясним на децата, че онлайн има хора, които крият истинската си самоличност с користни цели, е добре да използваме примери, които ще са лесни за разбиране. „Както в реалния живот има хора, които може да не казват истината, същото важи и за дигиталното пространство. Обяснете им, че в интернет е много лесно някой да изглежда или да казва неща, които не са верни. Например възрастен може да се представи за дете, като използва снимки или думи, които звучат приятелски. Сравнете това с хора, които носят маски или костюми, за да изглеждат като някой друг“, съветва Антоанета Василева.
„В YouTube при изписване на думата sextortion могат да се намерят видеа, които са подходящи както за по-малки деца, така и за тийнейджъри, които нагледно представят начините на измами и изнудване в интернет“, казва Мирела.
Друг важен аспект е критичното мислене, както отбелязва Антоанета Василева. „То е ключово за устойчивостта на риска от контакт с педофил. Критичното мислене се развива, като задаваме въпроси, а не когато казваме или заповядваме на детето какво да прави“, обяснява тя. Според нея бихме могли да попитаме детето как би реагирало, ако някой, когото не познава, го заговори в парка. После можем да пробваме да поведем разговора в посока онлайн средата – как ще реагираш, ако в чата те заговори някой, когото не познаваш.
Децата са любопитни и недоброжелателите знаят това
Защо въпреки всички предупреждения и обяснения децата понякога все пак успяват да попаднат в капана на такива хора? „Причините са свързани с етапа на развитие на децата и с възприятието им за света. Те често са любопитни и искат да изследват нови неща, включително в онлайн пространството, без да разбират напълно рисковете“, смята Антоанета Василева. „Децата започват да общуват с хора, които или са на тяхната възраст, или имат общи интереси с тях. Те търсят разбиране и подкрепа“, допълва Мирела Христова.
Липсата на осведоменост за опасностите, както и липсата на опит, са част от нещата, които правят децата уязвими. В този списък попада и желанието за внимание и признание. И комбинацията от тези фактори прави детето уязвимо. Точно както уязвим може да бъде и един зрял и уж по-опитен човек.
„Педофилите често използват похвали и внимание в общуването си с децата и това винаги е привлекателно за момчетата и момичетата, търсещи одобрение. Други, които се чувстват самотни или изолирани, могат да бъдат по-лесно манипулирани, когато онлайн общуването имитира истинско приятелство и привързаност. Педофилите умело започват с безобидни теми и постепенно преминават към по-лични въпроси. Анонимността на интернет може да накара децата да се чувстват в безопасност и да вярват, че няма да бъдат разпознати и че нищо лошо не може да им се случи“, казва Антоанета Василева.
Да следим или да гласуваме доверие?
„Децата до 11-годишна възраст трябва да имат програми за родителски контрол онлайн и да знаят защо определени неща не са им позволени“, категорична е психоложката Мирела Христова. Според нея този период е важен в изграждането на базови правила в онлайн света – какво и как търсим, как сравняваме информация, на кои източници се доверяваме, как и с кого комуникираме. „Ако детето на 11 вече има изградени навици за адекватно навигиране в онлайн пространството, премахваме програмата за родителски контрол и не навлизаме в личното му пространство, оставяйки му да сподели, ако нещо го притеснява.“
Според Антоанета Василева идеалният подход включва комбинация от доверие между дете и родител и активно наблюдение. „В свят, в който онлайн заплахите се увеличават непрекъснато, понякога е необходимо да следим комуникацията на детето, но само с негово знание и разрешение“, уточнява експертът.
Знаци, че детето може би комуникира с опасен човек
„Следете за промени в поведението или емоционалното състояние на детето. То може да започне да се изолира от семейството и приятелите, да прекарва повече време само̀ или да избягва разговори за своите онлайн преживявания и изобщо какво прави в мрежата“, обяснява Антоанета Василева. Освен това, често се забелязват и промени в настроението – раздразнителност, тревожност или депресия.
Детето може да пази тайни, да отказва да споделя с кого разговаря или да изглежда уплашено, когато се обсъждат определени теми. Настояване за прекомерна конфиденциалност, затваряне в стаята или необясними промени в самочувствието също може да са сигнали за проблем, допълва експертът. Важно е родителите да наблюдават тези признаци и да водят спокойни и подкрепящи разговори, за да разберат какво се случва и да помогнат на детето си навреме.
Към кого да се обърнем за съвет и подкрепа?
На всякакви теми, свързани с онлайн света, родителите и децата могат да намерят подкрепа и информация на Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или чат модула на www.safenet.bg.
„Ако ситуацията го изисква, не се колебайте да се свържете с органите на реда. Полицията има специализирани звена за борба с онлайн престъпления срещу деца. Важно е също така да говорите с училищния психолог, педагогическия съветник или класния ръководител, които могат да окажат съдействие и подкрепа. Не забравяйте, че бързата реакция и откритият диалог с детето са ключови за неговата защита и благополучие“, казва Антоанета Василева.
Линк към цялото интервю: https://maikomila.bg/ima-li-pedofili-v-internet-da/