Г-жо Христова, случайност ли е, че в рамките на по-малко от месец научихме за цяла поредица от прояви на агресия (локалите), жестокост (убийството на Магдалена), дивотия (пострадали деца след диво каране с тротинетки и без каски) и сляпо следване на предизвикателства в тикток (момичето, което спира дъха си за 3 мин. и губи памет)?
Здравейте и благодаря за поканата. Не само през последния месец, бих казала че от началото на годината слушаме за фрапиращи случай на крайна агресия и жестокост – индивидите малтретирали и убивали по изключително жесток начин животни, записвали и продавали записите също са част от тези статистика на крайно поведение, което от тях самите се приема за норма. В тези ситуации прави впечатление и обединяването на обществото ни – протестиране и създаване на подписки в защита и искане на справедливост, но сякаш това се случва вече в крайност, сякаш „малката“ или „леката“ форма на агресия не прави впечатление. Онлайн тормоза, езика на омразата или дори някои форми на физическо насилие сякаш се превръщат в нещо, „което просто се случва и съществува“. Нормализирането на всякакви форми на тормоз, било то онлайн, вербален или физически, ни прави свръх толерантни и незабелязващи корена на проблема – неглижирането. Неглижирането на „леките“ форми на насилие от страна на родители, учители и общество създават едни млади хора с нулева толерантност към другите, служещи си с обиди и цинизми вместо с нормален речников запас.
Има ли струпването на тези опасни случки сезонен характер?
Възможно е да има. Данни на изследвания в областта показват, че агресивното поведение и насилието се увеличават през по-топлите месеци. Един от факторите е, че сезонните промени влияят на хормони като мелатонин и серотонин, което може да промени настроението и нивата на търпение и контрол.
Друг фактор е, че при повишаване на температурите, хората по-често са навън и в социални ситуации, което увеличава възможностите за конфронтации и конфликти. През зимата пък изолацията и стресът също могат да бъдат фактор за домашното насилие или насъбирането на гняв, който се отприщва в пролетта.
Иска ми се обаче да обърнем внимание и на още един фактор, за който сезоните нямат значение и се случва денонощно, и именно езика на омразата в интернет пространството. Онлайн тормозът може да е предвестник на вербално и физическо насилие и да оставят у човека дълбоки психологически и емоционални травми.
Свързана ли е агресията и жестокостта с образоваността? Или е по-скоро реакция на някакви страхове и заплахи от средата?
Агресията и жестокостта не се свеждат само до нивото на образованост, макар че образованието може да играе роля. По-скоро става дума за сложна комбинация от психологически, социални и биологични фактори.
Академичното образованието може да намали агресивното поведение, особено ако включва развитие на емоционална интелигентност, критично мислене и емпатия. Образованите хора често имат повече ресурси и стратегии за справяне със стрес и конфликти, което прави директната агресия по-малко вероятна. Богатия речников запас спомага решаването на спор или конфронтация да се случи чрез думи и не се стига до физически действия. Правилната канализация на силните емоции и стреса влияе пряко над търпимостта и момента на „избухване“. Тук е важно да се уточни и нещо друго -образованието не гарантира морална зрялост. Историята познава и високообразовани хора, извършили жестокости.
Агресията, доста често е защитна реакция на страх, несигурност или усещане за застрашеност. Човек с беден речник запас, неумеещ да се справя с емоциите си, усещайки заплаха, реагира с единствения механизъм за справяне, който му е познат – физическа агресия. В психологията това се свързва с теорията за фрустрация-агресия и механизми на социална защита.
Социалната среда, насилието в дома, неглижирането или травми в детството са далеч по-силни предиктори за агресивно поведение, отколкото образованието само по себе си.
Най-страшното негативно събитие беше удушената от съученик Магдалена. Дори родителите на момчето недоумяват откъде у него се е взела тази жестокост. Как го обяснявате?
Случаят с Магдалена е трагедия, която дълбоко разтърсва обществото и мен самата, защото включва един преждевременно приключил живот, деца, училище, доверие и жестокост, която изглежда "необяснима". Именно защото е необяснима на пръв поглед, хората често си задават въпросите как е възможно това и откъде идва такава агресия в едно дете?
Отговорът не е прост, но може да се обясни чрез комбинация от няколко важни фактора като психично състояние, емоционална регулация, семейна среда, липса на ценности и морална адекватност.
Възможно е момчето да е страдало от неразпознати психични разстройства (като разстройства на личността, импулсивен контрол, дори психопатология). Психичното здраве е една доста обширна тема, която се неглижира, но е ключова, когато става въпрос за особена жестокост. Липса на емпатия и съчувствие често е налице при такива случаи — но това не означава, че детето е "родено зло", а че развитието му е било сериозно нарушено по някаква причина.
Емоционалното пренебрегване, токсичната семейна среда включваща унижение, изолация, тормоз във всички форми или дори насилие, без значение дали детето е жертва или наблюдател са корените на агресивното поведение и идеята, че агресията е решение или начин за справяне. Родителите често казват „не сме видели признаци“, но децата могат да водят двойнствен живот – едно лице у дома, друго сред връстници.
В училище учим подрастващите на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят със срам, отхвърляне, гняв, завист или сексуално объркване. Когато не знаят как да изразят тези чувства здравословно, някои младежи избират деструктивен път.
Подобна жестокост не се ражда внезапно, нито е "вродена". Тя е резултат от вътрешни сривове и външни пропуски.
Кое мотивира тези 28 групички агресивни, нахъсани, облечени в черно и въоръжени с палки, , ножове, спрейове и с маски непълнолетни да нападат беззащитни хора?
Този въпрос е изключително важен — и тревожен. Когато говорим за групи от непълнолетни, въоръжени и агресивни, които нападат случайни хора, навлизаме в сферата на социалната агресия, която често има дълбоки и опасни корени. Това поведение не е спонтанно — има силна мотивация и психосоциална динамика зад него.
Много от тези младежи търсят смисъл, принадлежност и признание – нещо, което често липсва у дома, в училище или в обществото. Групата им дава чувство за сила и значимост, което не могат да получат като индивиди. Черните дрехи, маските, оръжията – това са символи на контрол, власт и отделяне от „нормалния свят“.
Голяма част от тези младежи идват от семейства или среда с насилие – физическо и вербално. Агресията става начин да си върнат усещането за контрол в свят, където иначе се чувстват безсилни. Те проектират вътрешния си гняв и гнева на групата върху слаби или случайни жертви, защото така "наказват" обществото, което ги е пренебрегнало.
Друг фактор е липсата на контрол и реакция от институциите - ако полицията, училищата и родителите не действат решително при първите прояви на агресия, групите се чувстват безнаказани и това засилва ефекта на „ние срещу всички“ и затвърждава престъпната им идентичност.
Психолози като вас често споменават сред причините онлайн влияния. Също - неглижиране или обратното - жесток контрол в семействата. Кое надделява? И има ли други подпомагащи агресията фактори?
Крайността не е позитив за никого – и двете противоречащи си крайности могат да доведат до агресия, но емоционалното неглижиране и липсата на позитивна доверителна връзка с родител или значим възрастен по-често се среща при агресивни младежи.
Емоционално неглижираното дете не се чувства видяно, чуто или обичано. Това може да доведе до гняв, търсене на внимание, агресия или автоагресия като вик за внимание. Такива деца често влизат в групи, които ги карат да се чувстват „приети“.
Жестокият контрол и авторитарно възпитание може да доведе до едно подтиснато дете, което проявява пасивна агресия, двоен живот и силно натрупан гняв, който избухва по- късно.
Комбинацията от емоционално студени родители, които не водят диалог с децата си, а използват насилствени методи за дисциплина е една от най-рисковите среди за развитие на агресивно поведение.
Онлайн света може да играе ролята на пространство в което младежите канализират своя силен стрес и агресивно поведение, но може и да е мощно гориво за нагнетяване на напрежение, което да прерасне във физическо насилие. За какво ще използват онлайн света обаче, зависи от това на какво са научени, защото интернет пространството е една безкрайност от нови знания и от нас, родителите зависи дали ще ги мотивираме те да го използват за това.
Тикток все повече се превръща в работилница за безумия, не мислите ли? Деца влизат в болница заради сляпо следване на предизвикателства. Доколко това влияние може да бъде ограничено и как?
Приложението Тик Ток, само по себе си, може да вилия върху концентрацията, нуждата от постоянна и различна стимулация и липсата на търпение у децата. Какво стои обаче отдолу – каква е нуждата на детето да изпълни определено предизвикателство? То по- популярно ли ще е?, Повече последователи ли ще има с социалните мрежи?, По- харесвано ли ще е?, Ще бъде ли прието от определена група деца, на което то самото иска да се хареса?, Ще бъде ли признато?. Всъщност доста от въпросите, който зададох се повтарят и в предишните отговори, свързани с агресията и генерално проблемното и предизвикателно поведение онлайн и офлайн.
Младите мозъци са податливи – Тийнейджърите са биологично програмирани да търсят принадлежност, възбуда и социално одобрение, а Тик Ток ги захранва с това 24/7. Обществото заедно можем да го спрем – но за тази цел родители, учители и възрастни се налага да работят в екип. Най-добрият „антивирус“ срещу глупави трендове е критично мислещото дете. Родителите не трябва просто да „забраняват TikTok“, а да говорят за него: „Какво гледаш?, Защо ти е интересно?, Как мислиш, дали това, което правят, е безопасно?“ Съвместното гледане и диалог са по-ефективни от тоталния контрол и забрана.
Когато едно дете няма други начини да се чувства „видяно“, TikTok му става сцената. Изкуство, спорт, музика, доброволчество – всичко, което дава смисъл и внимание, намалява нуждата от опасно онлайн поведение.
Доколко в оцеляващо общество като нашето се намират примери на любов, съпричастност и доверие, които да помогнат на нестабилни в поведението си деца и младежи, проявяващи жестокости агресия да се променят?
Хората сякаш забравиха как да се обичат и как да прекарват качествено време заедно – не просто да обитават едно пространство, а да комуникират. Родителите се превръщат в непознати с общ кредит и дете, които обслужват финансово, но не и емоционално. Най-радикалната и трайна промяна у дете с агресивно поведение не идва от наказание, а от това то да се почувства чуто и прието, дори когато греши, да има възрастен, който вярва в него безусловно, да почувства свързаност през която да изгради емпатия и толерантност. И тук не става дума само за родителите – става дума за важните хора в живота на детето които могат да бъдат учители, треньори, психолози, който не се отказват от „трудните/ проблемните деца“, а упорито ги обичат, за да се заобичат и те самите.
Да, има проблясъци на любов, съпричастност и доверие – те са най-силният инструмент срещу агресията, защото я лекуват, не я маскират. Но за да се превърнат в норма, трябва воля, обществена подкрепа и институционално признание, не само лични герои.
Линк към цялото интервю: https://www.24chasa.bg/mneniya/article/20540259