Комуникацията в интернет нерядко се случва по начин, който прави трудно или невъзможно да се установи кой стои отсреща, а още по-малко – какви са неговите действителни намерения. Улисани в разговор или завладени от тръпка по любим човек, забравяме, че споделянето на лична информация онлайн е потенциален капан.
Една от ролите ни като родители е да предупредим децата си за опасностите и рисковете в дигиталното поле. Как обаче да проведем така разговора с детето, че то да не се чувства засрамено или че сме му навлезли в личното пространство?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси.
Конкретен казус
Получихме имейл със следния въпрос:
„Дъщеря ми има сериозен приятел. Много го харесвам, но им нямам доверие, защото са по на 17 години. Скоро гледах сериала „Еуфория“ и макар че много ми хареса, изпаднах в ужас, че дъщеря ми ще започне да си разменя интимни снимки по интернет с приятеля си. Как да ѝ обясня, че това не е добра идея? Даже че е много лоша идея. Без да се почувства ограничена и заплашена във връзката си с него.“
Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет и Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Какви са капаните в интернет?
Когато говорим за опасности онлайн, е важно да разделим децата по възрастова група, за да сме максимално изчерпателни и полезни, посочва Мирела Христова.
Децата на 5–7 години се предполага, че нямат собствено устройство и информацията, която достига до тях, би трябвало да е контролирана от родителите. Най-често срещаната опасност за тях е неподходящото съдържание онлайн (под формата на реклами, например в YouTube).
За деца от 7 до към 10 години, когато вече вероятно имат собствено устройство и предполагаме, че то е защитено, най-често срещаната опасност са измамите в игрите или неподходящо съдържание в тях.
Говорейки за деца над 10 години, които вече се интересуват от социални мрежи, опасностите са онлайн тормозът и комуникацията с непознати в интернет. Важно е да се отбележи, че в България децата имат право да създават свои профили в социалните мрежи след 14-годишна възраст. Спазването на законовите ограничения е важно не само защото са законови, а защото от потребителите на социално-медийни платформи се очаква да могат да ги управляват разумно, безопасно и отговорно.
Младежите над 14-годишна възраст често практикуват секстинг (от англ. sex и texting – чат със сексуален подтекст, в който присъстват визуални материали от сексуален характер) и така могат да станат жертва на секстoршън (от англ. sex и extortion – сексуално изнудване след разпространение на провокативни (порнографски) снимки).
Тийнейджърите са смели и флиртуват чрез секстинг. Изпращането на предизвикателни и голи снимки и видеа от години е основна форма за интимно общуване и флирт. За съжаление, изпращането на такова съдържание, дори на гадже, на което имаме или мислим, че можем да имаме, доверие, крие огромни рискове. Снимката може да попадне в ръцете на друг човек или да бъде използвана за изнудване, дори от същото това гадже. Заплахата, че ще бъде качена в мрежата, ако потърпевшият не направи това или онова, е достатъчно сериозна и много деца се поддават на изнудването.
Антоанета Василева отбелязва, че вредното съдържание в мрежата е изненадващо разнообразно през последните години.
„Ще се учудите колко лесно малките деца могат да достигнат и до порно в мрежата, което е изключително вредно за тях, защото им е трудно не само да възприемат видяното, но и да го обработят и разберат, просто защото са малки“, отбелязва тя.
Но да обърнем внимание на младежите, за да влезем директно в темата на конкретния казус.
Как се стига до сценария с изнудването на деца онлайн?
Мирела Христова дава отговор на този въпрос, обяснявайки, че младежите имат нужда да бъдат харесвани и признавани, подобно на възрастните. Класическият случай на секстинг представлява двама влюбени тийнейджъри, които си разменят провокативни снимки, за да докажат, че си вярват един на друг. До злоупотреба се стига след раздяла – снимките биват споделени с хора извън двойката и/или публикувани онлайн. Тинейджърът, чиято снимка е разпространена, може да се почувства предаден и унизен и това да повлияе в бъдещите му отношения с противоположния пол и света като цяло.
Притежанието и разпространението на порнографски материали на непълнолетни лица е престъпление според българското законодателство.
След пандемията не са рядкост и случаите, в които тийнейджъри се влюбват в непознати с готини профили и имат онлайн любовна връзка (без никога да се са виждали на живо). Когато в обкръжението на младежите се говори за любов, те са склонни да я търсят и онлайн. И нерядко попадат на фалшиви профили на пълнолетни лица, които се представят за техни връстници и умело създават доверителна връзка. Стараят се да задоволяват нуждите на младежите, за да получат желаното от тях – порнографско съдържание или среща на живо. Когато момичето или момчето е влюбено и смята, че е намерило човека, който го уважава и го разбира като никой друг, иска да покаже доверие. И тогава е склонно да изпрати такава снимка, защото другите го правят и някак се приема за нещо нормално.
След изпращането на провокативното съдържание играта за педофила започва. Той показва реалното си лице и иска повече снимки, срещи на живо или пари. В така развилата се ситуация тийнейджърът се чувства ужасно засрамен от постъпката си и си представя как родителите му и приятелите му разбират за стореното.
Според Антоанета Василева подобни сценарии се случват по-лесно и по-често, отколкото можем да си представим. Интернет дава на децата (и на възрастните) илюзорното усещане за сигурност. „Какво толкова може да се случи?!“ е нещо, което често чуваме от децата, когато ги предупреждаваме или изразяваме тревога, добавя тя.
И обяснява, че децата, макар и вече юноши, лесно се доверяват в мрежата на непознати, ако те се държат с тях мило, внимателно, интересуват се от живота им и от интересите им, ако ги хвалят и споделят време с тях.
Престъпниците в мрежата са добри психолози, знаят как да предразположат.
Важно е да говорим превантивно с децата за последствията от подобна случка. Да им разкажем за възможните потенциални позитивни и негативни сценарии от общуването с непознати. Да ги научим как да проверяват профилите – дали зад този профил наистина е друг тийнейджър или дете, или възрастен, който се преструва. От другата страна са и собствените ни, понякога необмислени докрай, действия. Дори нещо дребно – като да пуснеш свои предизвикателни снимки на най-близките си приятели/ки в затворена Viber група, може да се окаже сериозно, когато тези снимки изведнъж се „окажат“ в група за разпространяване на порнографско съдържание в Telegram.
Защо не трябва да се доверяваме сляпо в интернет и защо личното пространство трябва да си остане такова и онлайн?
Мирела Христова обяснява, че рискът при изпращането на провокативно съдържание онлайн е, че за кратък период от време то може да достигне до много хора, за които не е било предназначено. Последиците са чувство за срам и унижение и в някои случаи може да се стигне до суицидни мисли. Когато едно съдържание е вече онлайн, никога не се знае точно колко хора са го запазили на устройствата си и кога отново ще бъде разпространено.
Друг риск, посочват експертите, е сексуалното изнудване. Младежите са склонни да се поддадат на такова и да изпратят отново снимка/видео или да платят първия път с надеждата, че изнудването ще спре. Но то никога не спира и се иска все повече и повече (например среща на живо, видео или повече пари).
Публикуването и изпращането на лична информация в интернет крие рискове като:
- загуба на контрол над съдържанието
- изнудване
- увреждане на репутацията
- кибертормоз и
- кражба на самоличност.
Ваша снимка (или тази на детето ви) може да бъде широко и публично разпространена, да бъде използвана в съмнителни сайтове (дори порнографски), да се употреби за измами. А може и да доведе до сериозни психологически последици като срам или тревожност.
За да се предпазите, Антоанета Василева съветва да избягвате споделянето на чувствителна информация дори с хора, на които имате доверие. Също така използвайте защитени платформи с шифроване (криптиране). Ако съдържанието бъде разпространено без ваше съгласие, потърсете помощ от Националния център за безопасен интернет и дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП.
„Както пазим ключовете от вкъщи, портмонетото си, така трябва да пазим и личните си данни, да защитим профилите си и да внимаваме какво качваме и къде го качваме“, казва още Антоанета.
Как да говорим с детето, така че да споделя с нас дигиталните си преживявания?
Много е важно темите какво правя и гледам в интернет да не са табу в семейството и да се говори за тях спокойно и директно, да се споделят от страна на родителите преживявания онлайн с детето по същия непринуден начин, по който в семейството се споделят други неща от всекидневието. Така ще знаете какви са интересните и важни за тийнейджъра ви теми и дейности в мрежата. И е добре да ги приемете, дори и да смятате, че си губи времето в TikTok или следва неподходящи инфлуенсъри.
„Ако на младежа те са му интересни, той ще потърси повече съдържание за тях онлайн и ще достигне до информация, която няма да бъде филтрирана от родителите. Ако детето вече е попаднало в такава ситуация, родителят трябва да запази спокойствие и без обвинения да събере максимално данни, за да защити детето си. Децата са сензитивни и знаят, че са допуснали грешка, че са се доверили на неправилните хора, и ако родителите реагират остро и обвинително, това може да доведе до травма, която да попречи на младежа да изгражда връзка с хората занапред“, подчертава важността на слушането с разбиране Мирела Христова.
Добре е да се интересуваме от това, което вълнува децата ни
Антоанета Василева също е категорична, че като родители трябва да задаваме въпроси. Да се интересуваме какво кара децата ни да следват определени инфлуенсъри и да играят дадени игри, какво ги разсмива в интернет, какво ги натъжава или отблъсква.
„Важно е децата да знаят, че не отхвърляме техния онлайн живот, че разбираме защо са в TikTok. (Ако не разбирате, обадете ни се на 124123, за да ви разкажем.) Че приемаме инфлуенсърите, които следват. Помнете, че дори и да не разбирате дигиталния свят напълно, е важно да сте в крак поне до известна степен, за да останете близо до детето си. Всъщност, не е чак толкова трудно да водите разговори с децата. Достатъчно е да споделите свой опит или кофти ситуация онлайн и ще се уверите как внезапно се оживяват и започват да разказват какво те са видели в TikTok или какво им се е случило в Instagram“, обобщава тя.
Децата, със или без наша помощ, развиват умения да разпознават рисковете. Особено след 16-годишна възраст те са преживели доста неща, така че следва да им имаме известно доверие, че могат да се справят и сами. В същото време обаче е съществено да им напомняме с любов, че сме насреща, ако имат нужда от помощ, с обещанието, че няма да им се караме, да ги критикуваме и обвиняваме.
Линк към цялото интервю: https://maikomila.bg/golite-snimki-online/