Интернет не може да бъде опасен сам по себе си, ако децата знаят как да се пазят в него. Реално интернет е едно пространство и в този смисъл е едно и също да кажеш, че някой е зависим към това да играе на улицата, тъй като и тя сама по себе си е пространство.
По същата причина не можем да кажем, че приложението „Тик-Ток“ е опасно. По-скоро самото поведение на децата вътре в него може да бъде опасно. Това е ключовото. Каквото и приложение да бъде създадено, то не може да бъде опасно само по себе си. Никое приложение не може да накара децата насила да извършат някакво действие или предизвикателство, макар и да се говореше, че има такива. В „Тик-Ток“ се качват най-различни клипове – някои танцуват, други говорят, а трети отправят предизвикателства. Оттам насетне е важна обратната връзка и коментарите.
Прави ми впечатление, че мнозина заявяват позиция си, а именно „без омраза онлайн” и става все по-нашумяло онлайн пространството да бъде място без злоба и негативни коментари. Позитивната комуникацията е ключът към нормални и здравословни отношения между хората без значение дали тя е офлайн, или онлайн. Родителите ни са ни учили, че когато влизаме в магазин, е редно да поздравяваме и да се държим учтиво с персонала, осъзнавайки, че това е неговата работа и че той не е виновен, че ние сме влезли с нашите емоции точно в този магазин.
Ситуацията е същата в онлайн пространството – попадаме на съдържание, което не ни харесва, ако то не ни харесва защото съдържа насилие или друго незаконно съдържане – докладваме го и сигнализираме, ако не ни харесва, заради вкусови различия – подминаваме го. Има моменти, в които смятаме, че съдържанието, до което сме достигнали, може да стане по-добре – чудесно – можем да напишем лично съобщение на автора му и да изкажем мнението си или критиката си (ако тя е градивна), но не е нужно да „хейтим” публично, защото няма да променим нищо по този начин, но за сметка на това можем да нараним някого.